Аз мразя баща си
понякога много дори,
и майка си даже,
защото от делата им
понякога много боли.

Аз мразя брат си
понякога много дори,
и сестра си даже,
защото не пропуска
шамс да ме нарани.

Аз мразя всички,
аз мразя дори проклетите пички,
аз мразя лекарите всички,
аз мразя песента дори,
аз мразя и изгрева призори.

Аз мразя есента,
аз мразя и цветната дъга,
мразя шепота зловещ на падащите листа,
аз мразя звездите през ноща,
аз мразя лунната светлина,
дори небето синъо мразя.

Умраза се тай в моята душа,
заседнала е там и не мърда,
нашепва ми често,
че човек от мен не ще да стане,
че така решил е господ,
и че мъката няма да престане.

Аз мразя всички
понякога и себе си дори,
а от това най-много боли!