Стоя си сега навън под снега,
а компания ми прави моята самота.
Стоя си, а сняг на парцали се сипе ли сипе.
Стоя си, а от очите ми сълзи се редят
и ми прошепват с тъжен глас,
че сам сама останах вече аз.

Стоя си в мрака, а ветровете ностят
звуците на ридаещата ми душа
из света скован в ледове
с надежда в този късен час
да открият някой дрезгав душевен глас,
и отеха един в друг да намерят,
и заедно болките си премерят.

Стоя си в мрака аз
а във вените ми тече мраз
Една единствена искра е съхранила моята душа,
запазила е малко плам, за да се
порадва на пълната луна.

Стоя си и в мрака втренчено гледам ,
гледам ала нищо не виждам.
Единственото което изпълва очите ми са сълзи.
И в тоз тъй късен час
осъзнах аз,че нищо е около мене,
че празно е,а туй що е останало
се сбогува и скоро ще отпътува.

Сбогом свят мой.
Сбогом живот нетърпим.
Сбогом и на теб лубима моя песен.
Сбогом дом безинтересен.
Сбогом родители .
Сбогом поробители.

Тръгвам сега сама на дълъг път.
Тръгвам и очи не ще извърна,
няма и за миг да се обърна.
Ще потърся любов и закрила,
ще потърся някоя душа мила
и тогава никога не ще се върна.