Пак  от мен си далече.

Сърцето ми на мильон парчета е вече.

 Ден след ден заприличва на окъсано мече.

Пак празно е леглото нощем.

Пак няма кой да ме топли.

Пак няма нежни вопли.

Пак сама осъмвам .

Пак с надежда да зърна очите ти.

Пак с надежда да прокарам пръсти в косите ти.

Но теб пак те няма.

Ни вест ни телеграма.

Всеки ден проклинам онзи час,

в който ти замина .

Мильони сълзи изплаках тогаз

за дето се спомина

и последната ми надежда,

че ще се завърнеш

и с любов и нежност ще ме прегърнеш.